На Лия-Мария, която често ми припомня за важността на неоптималните неща.

-Не, приятелю, не искам никакви проблеми. Тука надолу има една врата към реката, през която вкарват дърва. Сигурно натам е отишла. – старши рицар Визимир Радик вложи изключително старание гласът му да трепне нервно в края.
Надяваше се само никой от тримата идиоти да не го познае. Добре че свали униформата преди да излезе. 
Веднага след репликата стегна коремните си мускули в очакване и почти с удоволствие пое ниското круше на дебелия плешив господин, който го беше притиснал към стената.
– Педал. – изсумтя бияча. – Айде, момчета, газ.
Тримата се забързаха към задната врата, а Визимир се свлече на пода, както се очаква от един изплашен и изтормозен посетител на кръчма.

Когато малко по-рано невероятната жена с кошницата влезе в “Шедьовъра”, Визимир разбра, че ще бъде вълнуваща вечер. За съжаление, скоро мутрите на тримата ѝ преследвачи подсказаха и за вида на вълненията. 
На пода на дърварника тази спекула окончателно се беше превърнала във фактология и, въпреки че коремът му още пламтеше от болка, Визимир побърза да влезе в съседното помещение, за да потърси красивата развръзка на ситуацията.

-Махнаха се вече, можеш да излезеш.
-Ти си този от вестниците, радикалния. – чу се иззад една от бъчвите в склада.
-Ми да, но само по име. Ст. р-р Визимир Радик, приятно ми е.
От тъмнината се появи нежната фигура на жената с кошницата. Върху нея попадаше светлина от отворената врата на дърварника, която разкри, че свободната ѝ ръка изобщо не е свободна, а стиска дълъг нож. Визимир направи крачка назад и вдигна ръце.
-Спокойно де. Очевидно се опитвам да помогна на теб и товара ти.
Без да прибира ножа, дамата отвърна:
-Ева съм аз, а това е Кики.
-Странно име за кошница. – ухили се Визимир, а Ева за пръв път пропука фасадата на абсолютна решителност и позволи ъгълчето на устата си леко да потрепне.

Салонът на “Шедьовъра” беше симпатично осветен от пламъка на огнището и няколко стратегически разположени газови фенери. Стратегически, защото всеки запознат с разположението на кръчмата, знаеше, че има 3 ъгъла, в които лицата на посетителите са съвършено невидими. Гласът на Визимир бучеше тихо именно от един такъв ъгъл.
-Искаш да кажеш, че някой е изпукал цяло проклятие за забрава върху този пощенски гълъб?
-Абсолютно да. – отговори Ева, все още озъртайки се в помещението. – Това е единственият начин клиентът ми да е сигурен, че не мога да кажа на никого каква и за кого е отварата. Докосна ли Кики, за да вържа стъкленицата на крачето й, заклинанието се активира. После, когато напусне ръцете ми, ще забравя всичко, свързано с птичката.
-А парите?
-Всичко е платено предварително. – усмихна се плахо знахарката. – За каква ме мислиш?
“За доста красива жена.” помисли си Визимир, гледайки няколкото непослушни кичура шаващи по челото ѝ. Останалите бяха прибрани назад с нещо, което изглеждаше като… четка за рисуване? Кимна.
-Ами, да го изпращаме тогава. – каза той и докато се изправяше, измъкна изпод масата ножницата с късия си меч.

Всеки знае, че най-хубавите кръчми виреят на най-пропадналите места и нощният живот във Викингград беше просто едно потвърждение на тази максима.
В най-добрите традиции на квартала, надолу по-улицата се чуваха пиянски песни на непознат език, а точно пред входа на “Шедьовъра” преминаваха двама съмнителни мъже, които Визимир разпозна като цивилни стражи – не че бяха под прикритие, просто униформите им дразнеха местните и така беше по-лесно за всички.
-Шефке, да кажа, че е чисто, ще е абсолютна лъжа, но няма да стане по-добре, така че предлагам да действаме. – с това Визимир отвори вратата напълно и прекрачи прага на кръчмата. Зад него се появи силуета на Ева и след малко също изчезна в тъмнината.
-Нали знаеш, че имам само един шанс. Ако пипна Кики и я изпусна без отварата да е вързана, ще забравя всичко. – изшептя Ева.
-Първо, не знам защо шептиш, но се чуваме навсякъде така или иначе. Второ, дори и да стане нещо, аз ще ти напомня за задачата и пак ще го пуснем навреме. – отговори ведро Визимир.
-Мх, а аз покорно ще изпълня нарежданията на произволен мъж в тъмното, който никога не съм срещала… – пресече го като с нож тя.
На Радик не му се наложи да отговори, защото стигнаха рехаво осветената Манчова чешма.
-Тук би трябвало да се вижда достатъчно. Давай да действаме преди някой Тор Цигансон да реши, че носим нещо скъпо.
-То Е скъпо. – изсъска Ева, докато внимателно отваряше капака на кошницата.
После знахарката хвана Кики нежно и със свободната си ръка започна да се бори със мъничкото джобче на птичето краче.

В този момент туловището на Свен изникна зад ниския дувар, обграждащ чучура. Визимир мерна отразяващата се в темето му светлина с периферното си зрение и светкавично изтегли меча си, но това нямаше никакво значение. 
С непривична бързина за телосложението си, севернякът вече беше стигнал Ева и стоварваше масивната си десница върху бузата й. Визимир беше едва на втората си крачка, когато Ева полетя зашлевена към земята, а към края на третата, Кики вече се беше изплъзнала и махаше устремено с криле към лампата над чешмата.

-Не искал бил проблеми. Излязла била през вратата. – избоботи мъжа, докато вдигаше брадвата си, за да парира атаката на Визимир. – Кого ще лъжеш ти, бе, парцал седмохълмски.
Носът на брадвата се плъзна към острието на меча в опит да го изкълчи от ръката на собственика му, но Визимир съумя да се дръпне навреме.
“Хм, играл го е това…” помисли си Визимир, докато започваше светкавичната си контраатака. В този момент дъжд от къси разнопосочни удари обсипаха Свен.
Севернякът започна да отстъпва под натиска, но усети, че противникът му се задъхва и моментално пое възможността. Блъфът си беше съвсем убедителен, защото Визимир наистина беше започнал да се уморява. Просто не толкова, че да загуби устрема си.
Секирата е масивно оръжие, което има нужда от широки удари. В самото начало на вражеския замах, Визимир вложи цялата си експлозивност и с един единствен скок намушка Свен директно в корема.
Движението на дебелака секна, но брадвата вече летеше към Визимир. Младият мъж не съумя да се изтегли достатъчно бързо и вражеското острие направи контакт с лявото му рамо, обливайки го с пареща болка. Ударът беше кос, но точен.
“Май не е прекъснато сухожилието, но ще трябва да се шие.” хладно констатира Визимир в главата си. “Давай да приключваме преди да ме пусне адреналина.”
Междувременно Свен беше скочил за нова атака, но през пръстите на лявата му ръка вече шуртеше доста кръв. С нея си тръгваха и последните му сили. 
Визимир отби брадвата с точно перване през пръстите и стовари меча директно върху черепа на викинга. Свен застина и се строполи назад.

Ева беше в безсъзнание, но жива. Вероятно с тежко сътресение. Визимир внимателно я постави в странично стабилно положение и нежно измуши отварата от все още затворената ѝ китка.
-Викаш много спешно било. – промърмори си той, докато оглеждаше околните покриви. -А, ето те.
Кики продължаваше да седи върху лампата и гледаше към Радик както само един гълъб може – с абсолютно неразбиране на ситуацията. Мъжът бръкна в джоба си и извади няколко войнишки бисквити.
-Айде, Кики, че другите двама сигурно ще си го търсят.
Първите късчета натрошена бисквита още не бяха паднали, когато гълъбицата скочи от лампата и се стрелна към “плячката”. Малко вдясно лежеше размазания труп на Свен.

-Айде, хвърчи. – прошепна Визимир, докато хвърляше омагьосания гълъб нагоре.
Кики моментално се стрелна някъде на север и изчезна в хладната тъмница. 
В този момент Визимир свали погледа си надолу и го плъзна през сцената около себе си – прогизналият от топла кръв кафтан, мечът в краката му, труп на мъж, стискащ брадва, труп на жена (май в безсъзнание?), фенера на “Шедьовъра” в далечината.
-Оф, майка му дейба, дано Маркус е на смяна в районното.